Новият сезон на „България търси талант“ вече е факт, а началото му се оказа много разтърсващо откъм екстремни усещания. В журито отново виждаме познато лице – това на Катето Евро. За нея това продължава да е „несравнимо преживяване“.
В откровен разговор пред актрисата споделя какво точно е в състояние наистина да я развълнува, какво е да бъде майка на Сашо Кадиев – и на сцената, и извън нея, и как се разбира с неговата половинка Ивелина Чоева.
– Отново сте жури в „България търси талант“. Защо не изневерявате на тази традиция?
– Да, определено. Като човек на изкуството винаги ми е много интересно какви хора и таланти съществуват. Вече има Инстаграм, където може да се открие и види всичко, но тук – на родна земя, на живо – да усетиш човека пред себе си, е несравнимо. Не го приемам като работа, а като истински вълнуващ формат.
– Но журито не вижда всичко от талантите, нали?
– Така е, да. Ние не виждаме разказа за тяхната съдба, на който са свидетели през цялото време зрителите. Това е правилно, защото иначе личните истории щяха да натежат. Всеки има драматичен момент в живота си. Ние съдим единствено по показаното на сцената – има ли талант, докъде стига той или просто човекът е решил да се разнообрази.
Признавам, на мен емоциите силно ми влияят. Ако историята е тъжна, дори участникът да не е толкова талантлив, ще го поощря, защото ме е разтърсил. Но това не е обективно.
– Може ли нещо още да ви изненада в телевизията, предвид дългогодишния ви опит?
– Наистина много години се занимавам с телевизия, наред с театъра. Била съм водеща на доста предавания. За мен това вече е рутина. Не се притеснявам, не се смущавам, но винаги се вълнувам.
Дори и в „България търси талант“, макар да сме на запис до полуфиналите и финалите на живо, тръпката е истинска – кой ще излезе, какво ще покаже.
В този сезон имаме много силни моменти – и трогателни, и разсмиващи. При две деца плаках и пред камера, и после вкъщи.
– Ако си представим за малко, че ситуацията е обърната – тоест, вие да сте на сцената като участник?
– Интересно… не съм се замисляла никога за това. Но когато гледам 15-16-годишни деца, се питам дали на техните години бих го направила. От малка се занимавах с театър – и в училище, и в дворовете на махалата, но отговорът е „не“. На 14, 15, дори 17 години, не бих се престрашила – щеше да ме е срам, сърцето щеше да ми се пръсне от притеснение.
– А ако внучката ви Кати реши да се яви?
– Ооо, ще се побъркам направо! (смее се) Кати е много артистична – пее, танцува прекрасно. Но колкото и да изглежда отворена, всъщност е много срамежлива. Когато я попитах дали би участвала, каза: „Не, бабо, ще ме е срам“.
– А в телевизионните диалози със Сашо Кадиев импровизирате ли или има сценарий? Защото понякога стигате такива вихрени връхни точки на кипене, че чак е чудно?! Наскоро, в „Кой да знае“, Сашо беше абсолютна мишена!
– (смее се) Не, нямаше сценарий за това. В „Кой да знае“ Сашо дори не знаеше, че ще чуе за себе си. На мен тези неща ми хрумват на момента. Дори когато има сценарий, с него често го нарушаваме – обичаме да експериментираме. Затова става и така естествено и смешно.
Сашо е много реактивен, много бързо му идва на акъл как да отговори и затова ни се получава толкова естествено. Все пак сме майка и син – добре си знаем номерата.
– Е, добре, той изобщо ли не беше шокиран от всичко, което чу за себе си в „Кой да знае“, защото историите бяха много лични? Например, че когато сте била бременна, сте очаквала да се появи момиче и затова сте купувала всичко в розово. И разочарованието след това е било огромно.
– Не. Нямаше реакция от него след шоуто, защото той има огромно чувство за хумор, а и знае, че аз никога няма да го нараня. Всичко е в името на шоуто и за забавлението.
Сашо знае за тази история, че с баща му сме очаквали да имаме момиче и бяхме купили всичко в розово. Тогава разочарованието беше наистина много голямо – аз плаках, а баща му от мъка се напи (усмихва се). Но после го заобичахме безкрайно много.
В крайна сметка няма значение дали е момче или момиче – важното е да е живо и здраво. Но все пак винаги тайничко съм си мечтала да имам момиче, което да се казва Катерина.
– И тази мечта е вече факт от 10 години!
– Да! (усмихва се). Съдбата ми изпрати Катерина чрез Сашко. Молила съм се на Господ да се появи момиченце с това име. А сега си мечтая и за едно момченце, което да се казва Матей.
Вижте тази публикация в Instagram.
– Не знам Сашо и Ивелина какво мислят по въпроса, но предвид намигванията на съдбата, които получавате, нищо чудно да ви се сбъдне и това!
– (смее се) Дай Боже. Това си е моя мечта, иначе те ще си решават. Но би било много хубаво да се появи едно момченце, което да прилича на Ивето, че тя е много красива. И да се казва Матей.
– Случвало ли ви се е някога да се разсърдите сериозно на Сашо? Или пък той на вас?
– Ооо, със Сашко се шегуваме много, но и много сме се карали. Първо, защото сме много силни личности и двамата. Никой не отстъпва. Освен това сме и една зодия – той е на 30 август, аз – на 1 септември.
Много си приличаме като характери. Като се караме, си се караме здраво. И той вика, и аз викам. Но пък много бързо ни минава, това е хубавото. И някъде след 15 минути започваме да си искаме прошка, да се целуваме и да си казваме колко много се обичаме.
Бях научила, че хората от една зодия, особено пък майка и дете, е хубаво да посадят заедно дърво между тях. И затова със Сашко посадихме една череша, сигурно преди 30 години. И тя ражда всяка година. Застанахме един срещу друг, изкопахме една дупка и посадихме дървото. Но въпреки черешата, пак си се караме чат-пат (усмихва се).
– А с Ивелина бързо ли намерихме общ език?
– Ивето беше на 22, когато се събраха със Сашко, сега е на 28. Много хубаво момиче. Обръща се към мен с „Кате“, а не с „майко“ – и това ми харесва. Имаме прекрасни отношения. Наскоро бяхме заедно в Белград, за да снимаме реклама – за първи път двете заедно, без Сашо. Беше невероятно грижовна.
Вижте тази публикация в Instagram.
Тя изглежда крехка, но е много отговорна – грижи се за Сашо, за дома им, за кученцето им. Това ме кара да я ценя още повече.
– Догодина отбелязвате 70-годишне юбилей! Влияят ли ви традиционните схващания у нас за възрастта, често обвързани с излишно напрежение, или по-скоро се доверявате на собственото си усещане и енергия? В много държави по света именно след 65 започват нови пътешествия и радости в живота.
– Не се чувствам стара, но вече не съм от тези, които тепърва ще започнат да пътуват и да си живеят живота. А и аз много съм пътувала. Уморих се от това, вече не ми се спи по хотели, предпочитам уюта на дома си, градината и петте си кучета.
Обичам да съм близко и да прекарвам повече време с Кати. Така ми е най-хубаво. Усещам умората на годините, но се чувствам добре и щастлива.
Интервю на Анелия ПОПОВА
