В центъра на най-горещото шоу на сезона – „Ергенът: Любов в рая“ – стои една жена със стил, която има намерение да превърне ролята си на ново тв лице в нещо далеч по-значимо.
Актрисата Райна Караянева се гмурна в проекта с бебе на ръце, а това, което признава в откровен разговор броени дни преди старта на риалитито пред , няма как да ви остави равнодушни.
Разговорът с нея надхвърля идеята за романтика под слънцето на Родос, а тя дава най-важните отговори не само за формата, но и за себе си.
– Райна, и преди сте била пред камера, но никога като водеща на любовно риалити шоу. Колко голямо е това предизвикателство?
– Точно преди 11 години, когато големият ми син беше бебе, водех друго предаване по bTV, първоначално с Владо Карамазов. Усещането пред камера не е ново за мен, но досега не съм водила риалити, така е. Тази роля е специфична.
Изключително много ме вълнува реакцията на зрителите, не мога да го скрия. Аз съм човек, който много тежко приема чуждото неодобрение. И балансът между желанието да получа одобрение и нуждата да остана себе си, понякога ми създава леко напрежение.
– А все още нищо не е излязло на екран. Остават броени дни…
– Да, в очакване на големия старт сме на 1 септември (усмихва се). И притеснението на водещия е нормално. Зрителите често забравят, че той също има чувства. В социалните мрежи всеки може да изкаже мнение без да мисли какви щети може да нанесе на човека, когото коментира.
Аз бих искала, когато зрителите гледат, да се отпуснат. Риалити форматите са създадени, за да те разтоварят и забавляват след дългия работен ден. Това е моментът, в който можеш да избягаш от собствената си история и да влезеш в чуждата.
– Всичко това е психология – за зрителя, за екипа, за участниците. Една малка проекция на реалния живот, където се случва същото, но в различен мащаб. Може би притеснението Ви идва от преживяното в реалния живот?
– Никога не съм се възприемала като популярна личност. За мен популярността означава да си постигнал нещо значимо. Да си написал книга, да си заснел шедьовър или да си актьор, номиниран за „Оскар“. Мария Бакалова е такъв пример. Това е талант и положен труд.
Самото присъствие в ефир не те прави „звезда“, то просто занимава зрителите за кратко с теб. И когато се прибереш после вкъщи трябва да си зададеш въпроса: „Какво съм постигнал?“.
Както казах, никога досега не съм си мислела, че съм популярна. Просто животът ми така се е стекъл, че да бъда в медийното полезрение. И много добре знам, че когато „Ергенът: Любов в рая“ стартира, фокусът бързо ще се измести от мен към участниците. Те са много интересни, автентични и благодатни за коментари (усмихва се).
Вижте тази публикация в Instagram.
– Прави ми впечатление, че говорите за популярността като за отговорност, а не като за привилегия. Много популярни хора у нас – било то и единствено с екранна известност – не биха признали гласно това. Означава ли това, че сте човек, който трудно може да падне в капана на илюзиите и да започне да витае в облаците?
– Много благодаря за тези думи и за този въпрос, приятно ми е, че не се чувствам сама в разсъжденията си. Аз по никакъв начин не бих могла да попадна в подобен капан. Вкъщи сме си говорили за момента, в който предаването започне и вниманието бъде адресирано към мен.
В момента, в който яхнеш вълната на така наречената популярност, е хубаво да направиш нещо добро. Но за мен това не означава да се включа в безброй кампании на различни, несъвместими една с друга марки, а да помогна реално на хората.
С мъжа ми (ортопедът д-р Стефан Церовски – бел.ред.) от известно време имаме идеята за иницатива, свързана с профилактика на децата в началните училища в страната. И се надявам сега да имаме възможността да я осъществим.
Разбира се, всички работим, за да можем да издържаме семействата си и да си позволяваме повече неща. Не мога да кажа, че не бих искала да изкарвам повече пари. Но и не искам да забравям, че има и други важни неща извън моето семейство и, че, образно казано, не сме само ние на тази планета.
Цинизмът, който е обзел хората, е нещото, което им пречи да създадат по-хармонична среда на съществуването.
– Като си говорим за семейство – как се работи с бебе на снимачната площадка?
– Бебето не ме разконцентрираше, напротив – фокусираше ме, защото семейството е нещото, което те държи заземен.
Ако хипотетично допуснем, че аз приключвам снимки – и съм с прическа, грим, хубави дрехи, но нямам семейство – и се чудя къде да изляза, в коя дискотека да отида, за да се наснимам – това е моментът, в който можеш да изгубиш себе си. А аз приключвам снимки, прибирам се и ме чакат бебето, големият ми син и мъжът ми.
По време на снимките в Родос бебето беше през цялото време с мен, да. Отидох там точно в момента, в който бях приключила с кърменето, а това е един много деликатен момент – и за майката, и за детето. Не исках да чупя по никакъв начин тази изградена близост.
И не мисля, че работните ми ангажименти са ми пречили – нито пък, че бебето ми е пречело за тях. Ако знаеш какъв е фокусът ти, какво можеш да постигнеш – и в личен, и в професионален аспект – се получава.
Ще споделя и още нещо. Тъй като, както казах, отидох на Родос точно след приключване с кърменето, знаех, че има моменти на дискомфорт, който могат да се отразят на част от облеклото ми. Жените биха ме разбрали. Затова, за да няма изненади в гардероба и пропуски в системата, в първите 10-15 дни разчитахме на много сериозно тиксо (смее се).
– А зад камерата? В този формат все пак става дума за любов, а при нея не може да има винаги твърд сценарий. Имахте ли свобода да бъдете и в ролята на емоционален навигатор?
– Имаше такива моменти, да, макар и не много. Обикновено водещият следва сценарий, но аз получих малка свобода – да се отделя от написаното и от чутото в слушалката, и да бъда една вечер сред участничките. Говорих свободно с тях. А разговорите неизбежно бяха за любов и взаимоотношения.
И точно тогава се роди една моя идея, която ще се осъществи съвсем скоро. Става дума за формат, в който да разговарям с отделни личности, понякога и с двойки, откровено за любовта.
– Един от участниците ви нарече „дуетна половинка на Наум Шопов“…
– Аз така се чувствам, да. И най-странното е, че дори сега си говорим с вас от място, където бяхме с моя мъж, когато се видяхме с Наум и Теа след края на снимките. Преживели сме сходни ситуации, които ни сближиха. Нашият опит е като продължение на техния – или част от него.
– Мъжът до вас е ортопед, далеч от светския живот. Как се чувстваше в тази среда?
– Той ежедневно среща повече хора, отколкото аз за половин година. Не преувеличавам. Правили сме си такава проста аритметика. Много е адаптивен. Освен това в един от кратките моменти, в които бяхме заедно на Родос, имаше възможност дори и да практикува своята професия.
– Да не се е случил инцидент по време на снимките?
– Една от участничките имаше проблем с глезена и за голямо щастие на целия екип Стефан точно в този момент беше при нас и можеше да даде експертното си мнение.
– Не харесвате темата за бившите връзки, но не мога да не попитам – успяхте ли да запазите приятелски отношения с Башар Рахал, още повече, че имаше съвпад с раждането на деца и при него, и при вас след раздялата ви?
– Да… това е тема, която хич не ми е любима. Не, нямаме контакт. Просто всеки пое по своя път. Аз съм от хората, които не поддържат връзка с бивши, с изключение на бащата на детето ми. Така съм устроена. Искам, когато съм с един човек, да съм изцяло с него. Но най-хубавото в цялата ситуация е, че има бебета! (усмихва се).
– Какво следва след „Ергенът“?
– Ако животът и съдбата ми дадат шанс да правя хубави неща – ще го направя. Живеем в хубав свят, но изключително полярно емоционално натоварен. Ако повече хора се опитват да правят добро, толкова по-щастливо общество бихме били. А това не изисква много.
Интервю на Анелия ПОПОВА
